Райна Георгиева е първата жена академик

От дете е любознателна и с буден ум. Създава генетично сортове тютюн, устойчиви на най-разпространената болест по растенията - мозайката

Коя българка е първата жена, ядрен физик? Кой е бащата на шоколада у нас и кой наш изобретател впечатлява Хенри Форд? Коя жена е първата българка, дипломиран лекар?

В поредицата "Забравените български гении" ще получите отговорите на всички тези въпроси. Всеки понеделник ви разказваме историите на гениални българи, които откриват и изработват нещо невиждано дотогава, които правят света по-добро място за живеене и с които можем само да се гордеем. Част от тях са забравени или са по-познати в чужбина, отколкото у нас. С поредицата "Забравените български гении" ще възродим отново ореола около великите им дела.

Иво АНГЕЛОВ

Биоложката и генетичка Райна Георгиева е първата жена, учен в България, на която е присъдено най-високото научно звание - академик.

Още от ученическите години впечатлява своите преподаватели със своята изключителната любознателност и буден ум и логично достига до върховете на професионалното израстване.

Завършва първия випуск на Агрономо-лесовъдния факултет в София, където са приети едва 67 студенти. Райна Георгиева е една от седемте жени, приети във факултета. Завършва обучението си през 1925 г. Първоначално работи като преподавател в няколко специализирани земеделски училища, където преподава трудната агрономическа материя.

"В нaчалото на кариерата си работи като преподавател в няколко специализирани земеделски училища, но нейният изследователски дух и желание за научни изследвания надделяват и от 1941 г. до 1948 г. работи в Централния земеделски изпитателен институт. Първоначално става сътрудник на известния български учен Дончо Костов. От 1948 г. агрономическият факултет се отделя от Софийския университет като самостоятелна Академия по селскостопански науки. По това време Райна Георгиева е доцент, а от следващата, 1949 г. е вече професор", пишат от Европейската комисия в България, като цитират изданието "Жените в историята на академичната наука в България: Хабилитираните жени в БАН".

Дончо Костов също е любопитно име в научните среди - с Рокфелерова стипендия специализира генетика в Харвардския университет, Бостън, при Едуард Мъри Ийст. В Харвард Дончо Костов по някои научни теми работи заедно с Джеймс Кендал, а впоследствие се завръща в България. Въпреки достатъчното публикации в специализирани чуждестранни издания Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет. Участва и в конкурс за директор на Земеделската опитна станция в София, който спечелва, но назначението му се бави. През лятото на 1944 година е включен в правителството на Иван Багрянов като министър на земеделието и държавните имоти, но отказва поста и е освободен.

По време на Биологическата конференция през април 1949 Райна Георгиева прави изказване в духа на мичуринската биология, кръстена на руския учен Иван Мичурин. Темата на събитието е "Положението на биологическата наука у нас в светлината на Мичуринското учение", а целта е да се извърши преустройство на биологията и свързаните с нея дисциплини. Поставя се изискването учебниците по биология и сродните приложни науки да се пренапишат, а изследователските програми да се преработят.

Райна Георгиева работи в областта на теоретичните основи на генетиката и проблемите на хибридизация при растенията. След упорита изследователска работа създава редица сортове, признати и районирани за производство. Едно от големите й научни постижения са генетично създадените сортове тютюн, устойчиви на най-разпространената болест по растенията - мозайката. През своя дългогодишен опит в сферата на генетиката в аграрната промишленост академик Райна Георгиева е автор на повече от 150 трудове и публикации, пише още в изданието "Жените в историята на академичната наука в България: Хабилитираните жени в БАН".

"Мозайка" е общо наименование за група вирусни болести по растенията, които предизвикват характерна шарка (мозайка) върху листата, като например при вируса на тютюневата мозайка или мозайката по дините. Симптомите включват пожълтяване, изкривяване и деформация на листата, а също и на плодовете, като се наблюдава забавяне в развитието на растението. Заразата се разпространява чрез различни вектори като въшки и миниращи молци, както и чрез механичен контакт, например чрез обработка или техника.

През 1961 г. става първата жена академик в България - най-високото научно звание.

Някои от публикациите й са за хибридна изменчивост при трансплантацията на някои Solanaceae, сравнително проучване на вегетативни и полови хибриди от домати, хибридизация между L. peruvianum и други видове разновидности от рода Lycopersicon, теоретични основи на селекцията и семепроизводството, генетично и цитогенетично проучване на междувидовите хибриди Lycopersicon esculentum Mill*L chilense Dun и много други.

Академик Георгиева работи в областта на теоретичните основи на генетиката и проблемите на хибридизация при растенията. След упорита изследователска работа създава редица сортове, признати и районирани за производство като междинен лен, домати сорт А, сорт №49 и зимен ечемик.

Райна Георгиева е родена на 26 юли 1902 г. във Велико Търново, а земният й път приключва на 25 юни 1983 г. в София. На нейно име е кръстена улица в Студентски град в столицата.

Райна Георгиева руши стереотипа, че академичната наука у нас е само мъжка територия, и доказва, че жена може да постигне върхови научни постижения и да бъде призната като академик. Нейната кариера показва пътя на жените в българската наука - от образование и преподаване към водеща научна роля и институционално признание. Нейните практични резултати за нови растителни сортове имат пряко значение за селското стопанство в България.

Следващата седмица четете за първата българска киноактриса Мара Липина