Мара Липина е първата киноактриса

Изживява голяма любов със Сава Огнянов. Замерят я с камъни и я наричат "безсрамница", защото се снима гримирана във филма "Българан е галант"

Мария Петрова Нонинска-Миятева, известна и с псевдонима Мара Липина, е първата наша киноактриса. Родена е на 13 декември 1883 г. в Борован, а тази година на 25 декември се навършват 99 години от нейната кончина.

Актрисата завършва гимназия във Велико Търново. От 1904 г. е учителка в родното си село. В следващите години заедно с колегите си подготвя и участва в няколко театрални представления. Уволнена е заради разпространяване на социалистически идеи. По препоръка на актрисата Роза Попова постъпва на работа в Пловдивския театър, където по-късно се омъжва за директора му - Георги Миятев. Играе на сцените на Народния театър и театър "Ренесанс" в София. До ден днешен нейният живот е забулен в тайна. През 1915 г. тя се снима под псевдонима Липина в първия роден игрален филм "Българан е галант" на режисьора Васил Гендов. Тази дързост й навлича злословия и подигравки, от които не може да се отърве до края на живота си.

Около точната дата на появата на "Българан е галант" дълги години се водеше гореща полемика. Режисьорът на лентата Васил Гендов, който е и сценарист, и изпълнител на главната роля, както и част от филмовите историци твърдяха, че премиерата на филма е на 22 юни 1910 г. Ако се съгласим с тази дата, излиза, че Гендов създава филма едва 17-годишен. Проф. Александър Грозев и група филмови историци застъпват мнението, че събитието става на 15 януари 1915 г. в "Модерен театър". Тъй като копието на лентата е безвъзвратно загубено, се налага да бъдат издирени съобщения в печата, рекламите, както и спомени на старите софиянци. В крайна сметка се установява, че са прави защитниците на второто становище.

Първата публична кинопрожекция у нас е през февруари 1897 г. в дома на русенеца Марин Чолаков - само 18 месеца след първата прожекция изобщо в света. Много по-късно, едва през 1905 г., е построено и първото кино. То се казва "Модерен театър" и е най-голямото на Балканите. "Българан е галант" е черно-бял ням филм и трае само 15 минути. Много по-късно, чак през 1933 г., Гендов снима първия български звуков филм - "Бунтът на робите".

"Българан е галант" е комедия в стила на много популярния в ония години френски комик Макс Линдер. Гендов тогава е стажант-актьор в Народния театър, завършил висшата театрална школа във Виена и специализирал в Берлин. Къде открива Гендов изпълнителката на главната роля? В онези години това е доста трудна работа. Никоя от неговите познати в Народния театър не се съгласява да участва във филма, за да не си подбие реномето на драматична актриса. Коя дама в храма на Мелпомена би се "орезилила" с такова чудо? В очите на културния елит киното все още се смята за нещо долнопробно. В един момент обаче Гендов се сеща, че преди време голямата актриса Адриана Будевска го е запознала с нейна ученичка и се изказала много ласкаво за нея. Ученичката се казва Мария Миятева.

"Изискан външен вид, одухотворено лице, самоуверен поглед, красива усмивка, невероятно приятна събеседница" - пише режисьорът в мемоарите си. По това време Мария Миятева играе в Пловдивския драматичен театър и репетира ролята на Маргарита Готие от "Дамата с камелиите". В този театър постъпва по препоръка на легендата на българския театър Роза Попова, с която се запознава преди години.

Мария Петрова Нонинска, както се казва, преди да се омъжи за директора на Пловдивския театър Георги Миятев, през зимата на 1906 г. се залавя да подготви заедно с колегите си първото театрално представление в Борован - "Нора" на Ибсен. "Театрото" жъне невероятен успех и ентусиастите тръгват да обикалят цялата околия. Навсякъде ги приемат възторжено. Следва още една постановка - "Многострадална Геновева". Междувременно младата учителка се увлича по изключително модните по онова време социалистически идеи и поради тази причина е уволнена. След това започва в Пловдивския театър. Още същата година Мария се омъжва за своя шеф и играе главните роли във всички постановки на трупата. И в един момент се появява Гендов...

Снимките на "Българан е галант" продължават 20 дни. За площадка е използвана къщата на известния столичен търговец Съселов на ул. "Славянска" 9. Гендов лъже слугинята му, че господарят й е разрешил да се правят снимки там, докато той спи. Силно гримираните лица на актьорите предизвикват недоверието на минувачите. Вече към края на снимките Съселов се събужда, вижда "маскалъците" в дома и двора си и изгонва кинаджиите. Снимките продължават на ул. "Леге", където насъбралата се тълпа ги гледа, все едно са танцуващи мечки.

Гаменчетата дори ги замерват с камъни. Една от пострадалите е именно Мария. "Карагьозчийка", "бостанско плашило", "мъжка Гана", "безсрамница", крещят истерично мъже и жени срещу актрисата. Връх на срама е, когато един мъж разблъсква тълпата, изпречва се пред актрисата и грубо сваля шапката й от главата. "Една шапка може да осуети всичко", пише след години в спомените си Гендов. Мария Миятева толкова харесва изящната шапка на главата на една непозната, срещната на улицата, че я проследяват и с кандърми и молби успяват да я склонят да им я отстъпи. Но ето че освирепелият съпруг на непознатата дама - чиновникът от Червения кръст г-н Павлов, се хвърля да бие актрисата: "Защо не казахте, че шапката на жена ми, която ви дадох под наем, ще се използва за такива маскарлъци?". Въпреки всичко Мария се държи геройски. Гримира се по кьошетата, преоблича се където свърне, реагира бързо на изискванията на режисьора и оператора. Целият екип е възхитен от нея.

Премиерата на филма се забавя много - Миятева не успява да пристигне от Пловдив не само поради липса на пари, а и защото има големи неприятности с колегите си от театъра, които я обвиняват, че излага съсловието на драматичния театър. Макар във филма да е подписана като Липина, всички знаят, че това е Мария Миятева. Васил Гендов обаче прави невероятен жест, когато най-сетне тя успява да дойде в София. Организира специална прожекция само за нея. Красивата, талантлива и интелигентна актриса се радва като дете, на което са поднесли нова играчка. Пляска с ръце, задавя се от смях и непрекъснато повтаря: "Колко е хубаво! Не вярвам, че това съм аз! Това е чудо!".

Мария Миятева надскача с десетилетия колегите си, разбирайки, че киното е изкуство с бъдеще, но участието в първия български филм й създава толкова много неприятности, че е принудена да напусне Пловдив и да се яви на конкурс в Народния театър "Иван Вазов". Играе в "Хамлет", "Ревизор", "Вампир" и още десетина други пиеси. Бързо става любимка на публиката, а през 1919 г. вече е изпратена на специализация в Рим.

Голямата й любов е нейният колега от Народния театър Сава Огнянов. Той я привлича неудържимо преди всичко с великолепните си природни данни: глас, фигура, пластика, музикалност. И с това, че работи неуморно върху словото, дикцията, жеста, върху комплексното изграждане на всеки образ.

През 1920 г., докато Мария Миятева специализира в Рим, Огнянов пристига там и се снима в главната роля във филма "Отец Савелий". Именно тогава, сред романтичната красота на Вечния град, те изживяват своята бурна любов.

Двамата се завръщат в България, но за съжаление, пътят й прекъсва много скоро - Мара умира твърде млада - само на 43 години. Най-вероятно е имала сърдечен порок вследствие ревматизъм, който тогава не са могли да лекуват. Съвременниците й разказват, че Сава Огнянов понася много тежко смъртта й и по време на погребалната церемония се хвърля по очи върху гроба й. Едва го успокояват.

В киното Мария Миятева се снима още веднъж - през 1917 г. във филма "Баронът" на режисьора Кеворк Куюмджиян, където играя ролята на Милионерката. За съжаление, бедността и балканските нрави не й позволяват повече да се изявява в нямото кино, докато в Европа и света актриси от нейния ранг по това време вече са звезди.

Следващата седмица четете за Евдокия Петева-Филова - етнографката, която изследва българските шевици и народни носии