Николай Тютюлков е БГ носител №1 на Хумболтова награда
"Обяснява сложни неща по прост начин", казват многобройните му студенти. Ученият създава в БАН една от първите в света лаборатория по квантова химия
Коя българка е първата жена ядрен физик? Кой е бащата на шоколада у нас и кой наш изобретател впечатлява Хенри Форд? Коя жена е първата българка дипломиран лекар?
В поредицата "Забравените български гении" ще получите отговорите на всички тези въпроси. Всеки понеделник ви разказваме историите на гениални българи, които откриват и изработват нещо невиждано дотогава, които правят света по-добро място за живеене и с които можем само да се гордеем. Част от тях са забравени или са по-познати в чужбина, отколкото у нас. С поредицата "Забравените български гении" ще възродим отново ореола около великите им дела.
Николай Тютюлков е физикохимик, основател и ръководител на Катедрата по физикохимия в Университета по хранителни технологии.
Ученият е основател и ръководител и на лабораторията по квантова химия към Института по органична химия при Българската академия на науките. И не на последно място - Тютюлков е първият българин, който е носител на изключителното престижната Хумболтова награда, като получава отличието през 1992 година.
Роден е на 5 юли 1927 г. в Бургас. Завършва средното си образование в бургаската мъжка гимназия "Георги Сава Раковски". На 24-годишна възраст завършва химия в Софийския университет и постъпва на работа като химик в лабораторията за геоложки и минни проучвания в София, а по-късно става асистент в Катедрата по медицинска химия към Медицинския факултет на Алма матер.
"Проф. Николай Тютюлков не е кабинетен учен с регионално значение. В началото на 60-те години той работи съвместно със световноизвестната школа по полярография на проф. Коутецки в Прага. От този период са неговите постижения, обясняващи зависимостта на електрохимичното поведение на веществата от тяхната пространствена изомерия. Теорията на полиграфията скоро достигна своя "таван" и беше изместена от други физични методи, един от които беше квантовата химия. Именно в тази теоретична област на химическата наука професор Николай Тютюлков постига фундаментални постижения", пише за него известният ни химик Румен Воденичаров.
Областите на научните интереси на проф. Тютюлков са полярография и квантова химия. Той създава в БАН една от първите в света лаборатории по квантова химия и е неин ръководител до 1992 г. Лабораторията дължи международната си известност на причинноследствените връзки в строежа на веществата и формулирането на евристични концепции с изчислителните методи на квантовата химия. Сред научните му постижения са откритите зависимости между пространствения строеж и полярографските отнасяния на органични молекули; теория за строежа и свойствата на пи-електронни системи с неконвенционални електрични, магнитни и оптични свойства. Сред основните му приноси са изследванията върху органични феромагнетици и антиферомагнетици, както и трудовете върху теорията на органичните багрила и областта на молекулния дизайн.
Автор е на учебници, монографии и над 250 оригинални научни съобщения в областта на квантовата химия.
От 1956 г. преподава в Катедрата по физикохимия към Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив. Пет години по-късно става доцент и ръководител на Катедрата по физикохимия и неорганична химия във висшето учебно заведение. Пътят му нагоре в кариерата продължава като старши научен сътрудник в Института по органична химия към БАН. През 1966 г. се хабилитира като професор по физикохимия едновременно в БАН и в УХТ - Пловдив.
От 1971 г. е професор в Катедрата по физикохимия на Химическия факултет на Софийския университет, а четири години по-късно защитава докторска дисертация и му е присъдена академичната степен "доктор на химическите науки".
Доказателство за неговия талант е фактът, че нито един от неговите многобройни студенти и 15 докторанти не е забравил лекциите на нестандартния професор, който "обяснява сложни неща по прост начин".
Пътят на проф. Тютюлков е низ от неуморни изследвания - през Прага (школата по полярография на проф. Коутецки), Мюлхайм (Института по лъчева химия), Майнц (Института за изследване на полимери). В Дрезденската политехника (с проф. Мелхорн) и в Университета в Лайпциг (с проф. Диетц) създава теорията на едномерните полиметинови багрила, прилагана на практика за конструиране на лазери с изключителна мощност.
"Навсякъде проф. Тютюлков беше приеман като желан партньор. Освен като генератор на уникални идеи той беше известен и като изключителен лектор. Неговите лекции по квантова химия, поднасяни с чувство за хумор, бяха истински празник за студентите заради блестящата му ерудиция. Интердисциплинарният му и интернационален подход направи възможен контакта между учените химици в ГФР и ГДР, който преди 1989 г. беше затруднен от двуполюсната система в Европа. Тази заслуга на проф. Тютюлков беше оценена през 1992 г. с награда от фондация "Александър фон Хумболт". Но най-голямото признание за неговата научна дейност дойде през ноември 2000 г. с присъждането на званието "Доктор хонорис кауза" на Лайпцигския университет "за изключителни научни постижения в областта на теоретичната химия", казва за него проф. Фриц Диетц от Лайпциг. И добавя през 2012 година: "През 2011 г. излезе от печат неговата монография, посветена на симетрията в света на молекулите. За съжаление и за него, както и за много други наши талантливи сънародници важи казаното в Евангелие от Матея (13,57): "Никой не е пророк в собствената си родина". Най-цитираният жив български химик (350 труда и над 2000 позовавания) днес е непознат за младото поколение и няма да го видите по телевизията".
Фондация "Александър фон Хумболт" е правителствена фондация на Федерална република Германия, насърчаваща международното академично сътрудничество между водещи учени и изследователи от Германия и света. Основана е в края на XIX век, една година след смъртта на големия германски естествоизпитател Александър фон Хумболт (1720-1779). През своя дълъг и плодотворен живот той създава множество научни трудове, отнасящи се практически към всички отрасли на човешкото знание, но главният му научен принос е разкриването на богатите възможности на географията като съчетание от многочислени научни дисциплини - науки за Земята.
Проф. Тютюлков издъхва на 87-годишна възраст на 24 май 2015 година, но след себе си оставя както много на науката, така и редица отличия освен Хумболтовата награда - Орден "Кирил и Методий" I и II степен, Почетен знак "Св. Климент Охридски", Почетен знак на Софийския университет със синя лента, Награда на Българската академия на науките и много други.