Евдокия Петева-Филова изследва българските шевици

• Посвещава живота си на благотворителността
• Съпругата на убития от Народния съд Богдан Филов живее в мизерия и забрава след идването на комунистите

Иво АНГЕЛОВ

Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти.

Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници.

Зад тези успехи стои името на Евдокия Петева-Филова - съпругата на министър-председателя и регент Богдан Филов в критичния период 1940-1944 г., и жена, която оставя ярка диря в професионалния си път.

Родена е на 21 март 1901 г. в Шумен. Дъщеря е на полковник Васил Петев - военен наставник на княз Борис Търновски и бивш началник на Военното на Негово Величество училище, и на Неда Папазова от Казанлък. Завършва с отличие Първа софийска девическа гимназия, а през 1918-1922 г. следва в Мюнхен и Вюрцбург, където завършва с докторат по история на изкуството и философия. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 г. е назначена за уредник в Народния етнографски музей. Нейни издания са "Български народни металически накити", "Български народни шевици", "Животински и човешки фигури в българската текстилна орнаментика", "Шевични паралели", "Селски бит и изкуство в Софийско" и много други.

През 1932 г. е избрана за дописен член на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.

Когато Филов става министър, Евдокия се посвещава предимно на благотворителност. В архивите са съхранени много благодарствени писма, адресирани до нея - за осигурени топли обеди и работни места. В едно от тях от 1941 г. читалището в Самоков благодари и за изпратените 100 000 лв. за устройване на музея. Изисканото семейство проявява жив интерес и към изкуството. В бележника си професорът е отбелязал, че за няколкомесечен престой в чужбина е посетил 32 оперни представления и още толкова концерти. Евдокия го придружава във всичките му дипломатически мисии по време на войната. Тя присъства и на тайните срещи с Хитлер в Германия, Италия и Унгария. Като съпруга на Богдан Филов е близка на Двореца и особено на Царица Йоанна.

Богдан Филов е учен, сочен за основоположник на професионалната археология и изкуствознание в България, с важен принос в историята на античното и средновековното българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор, подписан във виенския дворец "Белведере".

Осъден е на смърт и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.

В историята вероятно завинаги ще останат думите на разстроената му съпруга, когато научава, че ще бъде убит. Тя плаче и се моли: "Разстреляйте ме заедно с него, искам да го последвам и в смъртта му".

Съдбата й е още по-жестока. Остава без съпруг, без дом и без възможност да работи.

В семейното им жилище с Богдан Филов на столичната ул. "Кракра" 26 се настанява сестрата на комунистическата функционерка Лиляна Димитрова.

През май 1945 г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, първо е въдворена в Дулово (1946 г.), а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. я преместват в Самоков, където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим й забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по немски и френски. Десетина години в Самоков и в региона издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов. Книгата й за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.

След престоя в Дулово и Самоков, когато вече е възрастна и болна, известни художници и скулптори пишат до Софийския градски съд с молба да бъде върната в София. Сред тях е и проф. Дечко Узунов, който е работил с Петева като художник в Етнографския музей. Рисувал е и неин портрет.

В края на дните си Евдокия се завръща в столицата. Приютява се при роднини, където умира болна от хепатит и самотна на 72-годишна възраст.

Евдокия има две сестри - Мария и Стефания (Фана), и един брат - Ботьо Петев. На 30 януари 1932 г. Евдокия Петева се омъжва в тесен семеен кръг в Боянската църква за професор Богдан Филов. Двамата нямат деца, родени от брака им.

Близките й я наричали "Кита". Нейни единствени наследници са сестра й Фана (Стефания Хантова, починала) и племенниците й - Неда Петева и Светла Хантова, която има дъщеря Силвия Хантова.

Описва бомбардировките над София

Когато през лятото на 1943 година Втората световна война навлиза в нова фаза и нацистите започват да отстъпват, семейството осъзнава, че все повече хората странят от тях.

Ето какво пише тя за бомбардировките над България на 10 януари 1944 г.: "... в стаята се втурна слугинята и каза, че има въздушна тревога. Не усетих как хукнах по стълбите. Добре, че бях с кола.

Хората тичаха обезумели по улиците. Стигнах у дома. Едва слязохме всички в скривалището на кооперацията, когато започнаха страшни гърмежи. Богдан е в регентството, а там няма скривалище. Мисля го. Имам надеждата, че е отишъл във Военното министерство.

Адът продължава цял час, а отбой се даде едва в 2 часа. Към един часа, когато отдавна всичко беше утихнало, ние заедно с германките Maden и семейството на румънския аташе Плешоану влязохме в апартамента на мама - партера, за да се постоплим. Дойдоха хора отвън и казаха, че кварталите около Зоологическата градина и германската легация са съсипани. Три бомби са паднали върху германската легация на "Патриарх Евтимий", там има убити и ранени. По бул. "Фердинанд" от ляво и дясно кооперациите са полуразрушени. Улица "Венелин" е цялата затрупана - убити, ранени и затрупани са голям брой хора. Обаждам се на Богдан в регентството. Той бил жив и здрав, но и там имало бомби пред самата врата и много бомби около "Св. София" и "Ал. Невски". ... Към 4 часа Богдан дойде - ужасен и изморен. Бил навсякъде. По "Славянска" и "Цар Шишман" бомба до бомба. Убити са г-жа Войникова, Маджарова, внукът й Петко, жена му и още 4-ма души в тяхното мазе. Старият Маджаров, тежко ранен, е отнесен в болницата. Стайнови са останали по чудо живи. Аз съм съвсем разстроена. Телефонът звъни непрекъснато. Градът замръква под този ужас, под стона и отчаяните викове на стотици невинни хора...".