Стефан Карагьозов построява фабрика за пашкули

Управител е на първата болница у нас, която изцяло е поддържана от българи

Иво АНГЕЛОВ

Стефан Карагьозов построява фабрика за печене на пашкули и точене на коприна в Търново.

Предприятието е издигнато в старопрестолната столица от големия възрожденски строител Уста Колю Фичето. Това е единствената фабрика, която първостроителят е построил през неговия живот. Да, правилно сте прочели - единствената.

Фабриката е оборудвана с модерни за времето си машини, които са по италиански образец и са инсталирани от италианската фирма Doina от Бергамо. Парната машина и парният котел са производство на виенските фирми W. Prick и Siegel.

Стефан Карагьозов работи първоначално в съдружие с представителя на италианска фирма Д. Викенти, но след няколко години става едноличен собственик. Изявява се като монополист в домашното производство на коприна в Търново и Горна Оряховица. Освен с преработката на пашкули във фабриката се произвежда и спирт. През Руско-турската война (1877-1878) фабриката е превърната в житен склад, а по-късно е разграбена от населението.

През целия си живот Карагьозъв блести като един предприемчив и находчив човек. Първоначално започва търговия с бакалски стоки, които доставял от Цариград. Жени се за дъщерята на чорбаджи Кръстьо хаджи Недев Момчоолу. Собствените средства, които успял да натрупа, и с капитал, получен в зестра от своя тъст, се сдружава с търговеца хаджи Павли Иванов и двамата откриват търговска кантора в Цариград.

След 40-те години на XIX век Търново става обект на чуждестранен интерес, породен от развитие на занаятите, в това число на бубарството. В града започват да се застояват за по-дълъг период италианци, унгарци и австрийци. Някои от тях поддържат тесни връзки с местни търговци като Ангел Попов, Никола Златев и днешния ни герой Стефан Карагьозов. В броя на вестник "България" от 20 юни 1859 г. е направен коментар за пристигане в Търново на цяла група италианци и французи по повод търговията с пашкули. И така се ражда идеята и реализацията на фабриката за пашкули.

Постепенно бизнес начинанията на Карагьозов се разрастват. В съдружие с брат си Димитър Карагьозов и Ангел Гиргинов откриват отделение за производство на бира и построяват парна мелница в местността Дервеня. Клон на същата фабрика е открита и в Габрово. За нуждите на предприятията си Стефан Карагьозов организира добив на въглища от мините в Шипченско-Тревненската планина и Средна Стара планина.

Роден е през 1818 г. в село Присово, Търновско. Баща му Недю Карагьозов е бакалин. Негови братя са Димитър Карагьозов, Никола Карагьозов и Ангел Карагьозов, също търговци. Син на Димитър и племенник на Стефан е Ангел Карагьозов - юрист, председател на Върховния касационен съд (1927-1934) и министър на правосъдието (1935-1937 с прекъсване). Никола Карагьозов е баща на известния учител, политик, фабрикант, дарител и почетен немски вицеконсул Васил Николов Карагьозов.

Стефан Карагьозов учи в търновското килийно училище и скоро се превръща в един от най-забележителните родни търговци.

Покрай работата си Каргьозов помага на много хора и в архивите живеят няколко истории, които са с неговата решаваща намеса.

На 2 януари 1867 г. в 10-стайната къща на търговеца Димитър хаджи Ничов е открита първата болница в Търново - "Св. св. безсребърници Козма и Дамян". Лечебното заведение е четвъртото в България по онова време и първото, изцяло поддържано от българи. За първи управител на болницата е назначен Стефан Карагьозов, а за лекар - Янаки Златев.

През същата година габровският търговец Йонко Балкански, който имал дюкян в Плоещ в Румъния, е заподозрян за комита и заловен. Благодарение застъпничеството на Стефан Карагьозов е освободен и се завръща в Румъния.

През 1872 г. заптиета арестуват Недьо Жеков в Лясковец и го повеждат към Търново. Конфискувана е част от личната му библиотека, която включва книги, вестници, ръкописи, писма, кореспонденция, документи донесени от Белград. Самият Недьо е отведен през Търново към Русе, за да отговаря пред Мидхат паша, но по съвет на Стефан Карагьозов книжата са запалени на площада пред конака, за да не попаднат в ръцете на пашата.

Гражданството оказва натиск върху просветния деец Пандели Кисимов да преустанови заниманията си "като ревностен настоятел и специален кореспондент" на проуниатския вестник "България". Група ревностни националисти и поддръжници на православието, съставена от Стефан Карагьозов, Димитър хаджи Ничов, Кръстьо Н. Момчоолу, Евстати хаджи Николов Паница, Атанас хаджи Николов, Георги Кабакчиев и учителите Никола Михайловски и Никола Златарски, му поставят категорично условие да прекъсне всякакви връзки с Драган Цанков и неговото издание.

Карагьозов умира през 1879 г. в Търново след заболяване от тиф. Дейността на фабриката му замира след неговата кончина и постепенно граденото през целия му живот остава в миналото.

Синът му Кръстьо се отдава изцяло на политиката и не желае да се занимава с бащината търговия. Кръстьо Карагьозов става частен секретар на министър-председателя Стефан Стамболов. А дъщерята Венка се омъжва за ген. Петър Салабашев, потомък на също известна търговска и политическа фамилия.